Толкова бързо, че никой не отрази явлението и дори Захариада пропусна да го отбележи. Което е срам за него, де. Още по-интересно е, че прелетя още няколко пъти и предизвика няколко събития на повърхността на любимата ни Блогарска кория. Първото събитие е, че един велик поет /ще го наричам вече Петрарка/, вдигна очи от поредния женски образ и наостри уши. Тогава чу стения и несвястно бъбрене в кратки дедуктивни форми изпод един храст.
Петрарка повдигна клоните на храста и видя проснат на земята Великият хроноброител на Блогарска кория.
- Три милиона прочити, триесе иляди коментара …. Не може да бъде… Три милиона прочити, триесе иляди коментара …. Не може да бъде… Повтаряше Великият хроноброител.
- К`во бе? К`во? – Задъха се притеснено Петрарка? К`во ти е?
Великият хроноброител въздъхна и отвори едно измъчено око.
- В културен шок съм и недоумявам. Направо съм се поболял.
В този момент нещото прелетя отново над тях и остави следи от пламък и пушек в небето.
Какво беше това, Велики хроноброителю? – прошепна уплашено Петрарка;
- Лъжливото Чушкарче прелита и гледа насам натам. Кажи му да кацне и да ми донесе една мастика с малеби.
- Чушкарчееееее! Великая хроноброител те вика! Кацай! – писна Петрарка.
- Не знам как, бе! – отговори Лъжливото Чушкарче. Нещо се прецака!
- Ами извади тая люта чушка от гъза си и ще си кацнеш, бе тупан залупен! – обади се Капитана и продължи по своите капитански работи.
С много клетви и ругатни Лъжливото Чушкарче се приземи …. върху една група Петрарки, които се спотайваха в храсталака.
- Ха здравейте, рече Чушкарчето и приседна до тях.
- К`во става бе, Петрарка? Как си, о Велики хроноброителю? Върви ли риболова?
- Нещо не върви напоследък- Едно, че Саади ми краде чепаретата и второ, тия унгарци с увисналите пишоци ме разсейват. Така се бях зазяпал в тях, че се блъснах в блога на Цефулстевен. Такъв културен шок получих, че щах да се задавя.
- Задавиш? Не да се удавиш? – не разбра Петрарка.
- Да, задавя – промълви Великият хроноброител – Още си говоря сам от тогава.
- Да си говориш сам е белег на гениалност. Аз го правя от години – каза Петрарко, като очакваше похвала.
Привлечен от светлината на огъня, аромата на прясна риба и най-вече от любопитство, от гъсталака се появи Пророк Месията. По стар навик си говореше сам на висок глас. Без да иска се спъна в един коментар и след като зае героична поза, го прокле на „демократ и капиталист”. После приседна при компанията, включи захранването на ореола си и попита :
- Как е, другари? Я да видим какво сте ми приготвили! А, рибка? Нали не е капиталистическа рибка?
- Рибата е съвсем социалистическа и социална – отговори Великият хроноброител. Сам си я откраднах.
- Така може. Давай да я опитаме.
Настъпи тишина и се чуваше само мляскане.
- Абе няма ли някаква подправка? – обади се Петрарка.
- Имам само люта чушка – каза Чушкарчето.
- Не, не, благодариме – отказа в хор компанията.
- Вие сте интерсни хора – промърмори Лъжливото Чушкарче и си отхапа от чушлето. Другите го изгледаха с интерес.
По пътеката мина една засукана блогърка, която си тананикаше някаква мелодийка. Петрарка веднага извади тефтера и започна да реди стихове.
- Много е прецъфтяла тая, бе Петрарка – каза дълбокомислено Пророк Месията. Дай да ти подържа тефтера, че се пише трудно с една ръка в гащите.
- Не, благодаря – учниво каза Петрарка и повика една от своите Петрарки, която стоеше наблизо.
- Ела ма, ела и ми стани муза, че го закъсах, д`ба и музата ЧУдовищно катанясала.
Блогарската кория стана свидетел на нещо учудващо. Захариада долетя с камерата и се приготви да снима.
И четримата скочиха като един и започнаха да крещят рими, песни и ругатни. Блогарска кория притихна. От храсталаците се разнесе гръмък смях. Две от валкириите прелетяха с намерение да окажат първа помощ, но се отказаха. Компанията беше изпаднала в амок. Лъжливото Чушкарче размахваше чушлето си, Петрарка дирижираше целия хор от клонирани Петрарки, Великият хроноброител преминаваше от състоятие на културен шок в недоумение и обратно. Пророк Месията размахваше ореола си и редеше рими с рецепти.
Чшшш, алооооо, групата – провикна се Док Холидей. – късно е вече. Хората искат да спят!
Групата утихна и се огледа. Беше останала сама на полянката.
- Мммммдаааа…. Промърмори Пророк Месията. Напълно ни е обсебил. Пое въздух и по навик тръгна да крещи рими и проклятия.
- Време е за генерално сражение – провикна се Петрарка. Аз имам опит. Писах стихове и псувни и прогоних ЧУдовището.
- Прогонил си го ЧУшки – обади се Пророк Месията. Умори всички наоколо от досада. Катана Сенсей е друга работа. Армия ни трябва.
- Армии да искаш – каза Петрарка и плясна с ръце. От храсталака изскочеха 3 легиона Петрарки. И още ще направя – гордо се похвали той.
- Пусни 1 легион насам, че ми омръзна да си говоря сам, помоли Пророк Месията.
- На всеки по легион ще направя, а за мене три – отсече Петрарка. Сега да измислим план.
- За план се иска акъл, а аз съм в културен шок, още – каза Великият хроноброител. Пак има още унгарки и унгарци за гледане.
- Аз пък трябва да готвя – извинително каза Пророк Месията.
- Имам спешна работа и тръгвам, каза Лъжливото Чушкарче, смъкна си гащите и приготви чушлето за запалване.
- Така не се води война – разплака се Петрарка. Аз продължавам с моите легиони. И да ви кажа, след седмица, пак тука. Ще ви кажа какво съм измислил.

/Продължението следва/