Лежа усамотено и се препичам,
край езерце закътано в гората,
а в мислите си трескаво събличам,
от тебе дрехите и просвам те в тревата.

На хълбок си и палеща въздишка,
отронват устните ти жадно,
а мойта палава и крива “пишка”,
те поздравява... вирната нахално.

През борчето, което хвърля сянка,
прокрадва се мек слънчев лъч, игрив
и дипли се по къдравата “мрянака”,
между бедрата ти възбуден и щастлив.

По пъпчето ти галещо листенце,
отронило се, кой знай, от къде,
като езиче плъзва се – в местенце,
където и на мене ми се ще!

Развратен вятър попилява ти косата,
със порив, ала после укротен,
засмуква нежно на гърдите ти зърната
и плавно ги полюшва упоен.

По ханша ти сребристи капки мокрят,
покапали от росната трева,
целуват кожата ти и като се стоплят,
извиват се на струйки към гърба.

Зад тебе пън наднича... в храсти –
разгръща ги, пробождайки ги с клон,
оглежда те и сигурно със страсти,
жадува те, по-сладка от бонбон.

До пъна дрян се е навирил здраво
и червенее в пищен яд,
че няма, как в желание кораво,
да те достигне стръвно изотзад!

А ти неподозираща “играта”,
разгаряща се пламенна край теб,
с ръка погалваш ми снагата,
а моята е в мекият ти жлеб.

Звъниш и гукаш ми, като камбанка,
ухото галиш ми с език и стон...
но точно тука сладката ми дрямка,
отлитна някъде, като балон!

ПП
Написано и подарено ми на раздяла от моя любим