Отекнаха в Блогарска кория. Пророк-Месията Кушел пак се изтъпани на полянката „Първа страница” в корията. Едно първомайско червено балонче издаде пръднист звук. Извади от торбето с домати ореола си и го включи в захранването.
- Брееееее! Ама той е червен, бе! И има форма на петолъчка! – шашнаха се блогарите!
- Вие атеистичен ореол не сте ли виждали – сопна се Пророк – Месията.  Сега не е време за дизайн, че имам важна работа.
Просна си на земята, че като зави, че като заскимтя, досущ като радикален дервиш-ислямист.
- Отиде сииииииии! Напусна ниииии! Замина нииииииии!
- Кой бе! Кога бе? Къде бе? – заразпитваха блогарите?
Един неосведомен се обади, че Пантото бил тръгнал за Обеля, ама на всички разправял, че отива в Италия. Един вид, да трупа авторитет.
- Я да млъкнеш бе, демократ такъв! -  изрева засегнатият Пророк-Месия и пак започна да скимти жалейно:
- Отиде си Батето! Батенцето ни! Остави ни! Липсва ми, бе! Сега само Румен Петков ще го показват пиян по телевизиите! – продължи да вие Пророк-Месията. – Няма го вечееееее!
- Стига си вил,бе! Наду ни главите! – обади се сънен блогар.
- Да ти се невиди и Батето и Славковия и Ивана! Ай млъкни най-сетне!
- Как смеееш!!!!  Да петниш святото му име!?!? Ти знаеш ли, че аз съм се докосвал до него два пъти!?!? Един път с лявата ръка, втория път с дясната! По два месеца не съм си мил ръцете от уважение. Ходех по хората и им показвах „Ей с тая ръка пипнах Батето Славков”
- Къде го пипна Кушеле?, изхили се заядлив блогар.
Пророк-Месията замълча изчервен.
По едно време скочи и се развика:
- Батенцето е олицетворение на българската социалистическа мечта! Как от нищо и никакъв простак, можеш да се издигнеш до върховете на Държавата! Какво знаете вие!Рай беше! Рай ви казвам! Всичко имаше, всичко можеше, на всеки даваха! И Батенцето закри Америка! Знаете ли? Закри я! Колумб я откри, а той я закри! Велик човек! И какво чувство за хумор имаше! И как псуваше американците…еееехххх…. И вижте как реват за него! Вижте бе! Чуйте!
- Ама то не останаха в България хора, които да реват от него и от Рая ти! – отбеляза заядливия блогар.
- В твоя Рай как се издигаше човек, бе Пророк-Месия Кушел? С лизане на задници и вдигане на крака! – изрепчи се друг блогар.
- Не е важно дали вдигаш крака, а кой ще ти го вкара – мъдро отбеляза Пророк-Месията – Аз така се издигнах да секретар на Първична Райска организация. Живот си живеех! Всяка година на море за 50-60 лева, Светото Политбюро казваше какво да правя, не си давах зор да мисля…Ех….
Пророк-Месия Кушел замлъкна за миг, пое дълбоко въздух и изрева с гръмовен глас:
- Ах ти, демократ такъв! Седесар! Гербар! Трижди /тук следва лексикалният еквивалент на „Анатема” , но твърде сходното му звучене с някои емоционални цигански сквернословия ми пречи да го кажа/ за тебе! Как смееш да скверниш името Му, паметта Му и черния Му дроб! Ще видиш колко хора ще се стекат на погребението му! И аз ще отида! Искам пак да го пипна! Той ми дава сили за да продължа мисията си!
Червеният петолъчков ореол на Пророк - Месията прищрака и угасна. Кушел го свали и го погледна. Частния му бизнес беше дал на късо.
По-здрав, минусарчета!