Прочетен: 3216 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 03.12.2011 11:46
Това, че не харесвам поезията, не значи, че не разбирам от литература. Да сме наясно. Поезията е изкуство, където езикът се използва заради неговите естетически и стимулиращи емоциите качества. Напънах се и прочетох публикуваното от него.
Какво ни предлага Павел Горинов – Полигор.
Набор от думи в къси изречения, подредени едно под друго. Това той нарича истинска поезия. Това ритъм, метрика, рима, алитерация и асонанс са случайни явления. Рядко се среща и логическа връзка в текстовете му. Е, хубаво, води се поет и това не е болка за умирачка. Сетил се нещо, написал го. Вмъкнал го в стихотворението. Въпреки, че непредубедения читател се звери в текста и се чуди от къде му е щукнал този текст и за какво, по дяволите, е наместен точно тук. За това на автора често му се налага да обяснява в стил Желю Желев, какво е искал да каже. Обикновено в диалог сам със себе си.
Ще се спра и на психологическата база, която го кара да пише тази псевдо поезия. За жалост, той е един самотен човек, обхванат от мазохистични, педофилски и некрофилски блянове. Той мрази света и себе си, мрази и всички останали.
Озадачените му читателите не могат да разберат, на какво се дължи страстта му към блудствата с деца и тази ярко открояваща се сюжетна линия в писанията му.
Дълго се чудих, що за стил има Павел Горинов – Полигор. Твърди за себе си, че е преродения Шекспир. Твърде гръмко и без покритие е това негово твърдение. По-долу ще направя съпоставка. Заключенията ми са, че той клони към абстакционизма и сюрреализма в писането си /съжалявам, не мога да то нарека „творчество”. Твърде много заимствани от други автори фрази използва/. И накрая от паметта ми изплува името на Даниил Хармс.
Туй то. Съветски /да кажем сюрреалист и абстрационист на словото/.
Стареца, без да знае за какво, тръгна да ходи в гората.
После се върна и каза: - Бабо, а бабо! - и бабата директно падна.
От тогава през зимата всички зайци са бели.
Шекспир - Сонет № 22
На огледалото не вярвам аз.
Чертите ми не са се състарили.
Не може да удари моя час,
преди и ти да остарееш, мили.
Защото в твойто хубаво лице
сърдечната ми радост се оглежда.
Живееш в мен, аз в твоето сърце,
от теб по-стар как мога да изглеждам?
Затуй не остарявай всеки ден!
Сърцето ми е в тебе. Предпазливо
носи го, както нося твойто в мен
и като майка пазя боязливо.
Да предположим — моето ще спре.
Нима и твойто няма да умре?
Павел Горинов – Полигор „Алхимикът” /Малко е от Куелю ама нищо, де/
И тая нощ се взирам в амалгамата.
Размесвам болка, гняв и отчаяние,
у мене чувства вече не останаха,
а само рани, грешки и стенания.
Отколе търся формулата вечна,
която да превърне камък в злато,
да ме пречисти, с Бога да ме срещне,
да ме измъкне от вонящо блато.
Опитвам се да вярвам, да мечтая,
от вдън земя изравям лъч и блясък,
но е напразно - вече виждам края,
усещам, знам, че скоро съм Оттатък.
Размесвам пак надежди и въздишки,
обсебен от химерата за злато,
а много скоро идва край на всичко -
гробари, червеи... и тъй нататък. /Тома Измирлиев и Ралин/
Крадеш, драги ми Павел Горинов – Полигор. Щипеш сюжети и цели готови фрази от други автори и ни го пробутваш за истинска поезия.
С това и приключвам.
На Марс забелязаха гроб с кръст (видео)
Сбогом, приятели! :(((
:))))))))))))))))))
:))))))))))))))))))
Снощи бях на едно откриване на изложба на сюреалисти и абстракционисти и ми прищрака, на кокво ми прилича Павел Горинов-Полигор. А аз не харесвам всичко от тях. Салвадор Дали ми допада, ама и то не всичко.
07.12.2011 08:59