0, Полигоре!
Три деня Полигори безумни
как блога разравят.
Полигор поетичен трепетно повтаря:
Мерак бе, мерак!
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
Орди Полигори лазят по блогови урви
и стихове хвъркат и псувни ги заливат!
Полигор безумний сочи Чудовище пак
и вика: "Търчете полигори! Тамо са вразите!”
И полигорите тръгват с викове сърдити,
и "ЧУДЕРАСТ!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: Аман от тебе, бе! До кога!?!?!
И с нов дъжд рими, ругатни и закани;
поетите наши, оплискани с рими,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и полигоров скалп на показ да изложи,
Критиките екнат. Полигорите ревът,
клонинги налитат и падат, и мрът;
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се завръщат;
енигме и спас кат лъвове тичат за страшний лобут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Полигори много, роят се без чет;
Доволни блогарки, облети със страст  
кат охлюви ближат на Пупи гъзът,
не сещат ни чест, ни достойнство, ни смут.
Вечерта настъпва, в квартирата студ.
Три дни се клонира, но муза не иде,
от никъде взорът надежда не види
и шибанят Блог заби пак.
Нищо! Ще започна пак: от Полигор 1
до Арихо последний!
Ще видите вий, как аз съм велик!
Полигорите идат; всички нащрек са!
Поредният стих вече е послал.
Тогава Камо, наший генерал,
ревна гороломно: "Слушайте поети,
до два часа искам препарирани критици!
„На вашия тим аз съм поверил
поезия, нерви и гаджетата си дори!"
При тез думи силни поетите морни
очакват с досада Полигорите безбройни
бесни и шумещи! О, геройский час!
Модераторът намира тайнствен Полигор пак,
полът му липсва, не се знай от къде,
но псува на ЧУ и риза дере,
но сладката радост рима да даде,
що годе да става, за пореден път,
подтикна наш Полигор чудесен,
оргазъм да опише в опит за песен.
Всеки ред сглобен е, през 5 реда рима,
как ли не оставих ръцете си - срам!
шест човекочаса потънаха там.
"Онождам ви, поети!" Пупи се изкряска
и сто и девет коментара хвръкнаха завчаска
и без това никoй така и не чете,
Поетите псуват, друг път не видели
клонинги жълти съвсем се преплели,
и въздуха цепят с отчаян вик.
Боят се обръща на майтап и на виц,
поетесите наши като скали твърди
полигорите срещат със силиконови гърди
редуцират коментите в свирепа сеч,
като виждат, че номерът пупест не минава веч...
Но вълни от нови полигори дивашки
заливат, потапят блога юнашки...
Йоще миг... Полигор пореден вцепени се кат пън.
Изведнъж Bеселяк пристигна със гръм.
..................................
И днес йощ Полигорът, щом компа захваща,
спомня тоз ден темен, псува и препраща славата му дивна като някои ек
от форум на форум, от човек на човек!