Ще го съдя него и клонингите му. Съд до дупка за претърпени морални, материални, леки и средни телесни повреди и моралноеротични вреди.
Всички знаете, че не ме бива в римите. Ама пусто, жени… Те си ги харесват. А аз харесвам жените. Реших да ползвам поетичен подход при свалките.Разбрах, че Полигор е връх в родната и международната поезия и набарах негови любовносвалячески стихотворения. Реших да науча няколко наизуст. Да ги запомня и приложа. Не стана. Стигна до 6 ред и главобол…ама силен. Свестя се, изпия 10 аспирина и наново. Ама не се запомнят, бе! Един приятел рече, „Препиши си ги и ги пробутай като свои или, че си ги преписал единствено заради мацката.”
Добре, казах и си преписах няколко. И от тук започнаха тежненията ми.
Пробвах за начало с :
Ти си пак светла и чиста,
прелестно мъжко момиче,
-К`во каза? Изпищя мацката. Чиста!?!?! Че кога не съм била чиста, бе! На мъжкарана да ти приличам? Стана фръцна се и си отиде.
Рекох си, и тази е като мене. Нищо не вдява от лирика.
Ако бях забелязал симптомите на предстоящите катаклизми нямаше да се стигне до тук.
Да ама, не. Реших да пробвам отново. Намерих си едно гадже с мечтателно раздвоен поглед. Много романтична. Само за Платон говореше и платоничната любов. Аз не го тача много Платон и платоничната му любов. То, каква е тази платонична любов. Двама се …., а Платон стои от страни и гледа. Тръшнах се пред нея и рекох:
Откраднах от небето всички песни,
въздъхнах и от тях издялах младост.
Видя ми се със тебе много лесно,
и ето че създадох вечна радост.

Разчупих злото и го консервирах,
от облаците си изпредох риза,
откъснах обич и я масажирах,
Луната ми намигна много близо,
-Виж сега, рече ми тя. Платон си е Платон, ама ще ме масажираш без да ме обичаш. Там.. и с дялкането ще трябва да се коригираш. Готово, казах, ама… виж какво написах за тебе.
-Ей, я да млъкнеш, че… няма да има масажи и дялкане. Млъкнах.
Ама на ум си казах, „и тази толкова и разбира на лириката. Ще пробвам пак, но с друга тактика”.
Намерих си подходящ текст с що годе подходящи рими и скалъпих песен. Натъманих музика и текст, порепетирах малко. /Интересен резултат. От къщи се изнесоха всички хлебарки и дребни гризачи. Намерих друга мелодия/. И …. с ромеовска романтика в сърцето и душата се появих пред блока на една Жулиета.
Че като запях, че като застенах романтиколирично… И от тук започнаха тежките ми мъки и тегоби. Пея аз:
„Повярвал, че ще бъда с теб във Рая,
където след несгодите житейски
потънал в скръб, безрадостен, незнаен,
затрупан с кал в горите тилилейски,
ще преоткрия свойта вечна пролет,”
А от 5-я етаж излетя фикус със саксията. С мъка избегнах прякото попадение.Продължих с
„пречистен, светъл, с тебе ще се слея,
от лишеите, моя свят проболи,
ще се отърся, вече ще живея;
очакващ с ведра радост да си ида
и Там със тебе да горим и греем,
да се превърна в бяла чиста мида,
а черното - то просто да изтлее...”
Двама поискаха да се хвърлят от балконите си с цел самоубийство, но ги спряха. Едно семейство от партера с голяма скорост се качи в колата си и с малко багаж отпраши в неизвестна посока, като ми хвърляше погледи изпълнени с тих ужас.
Продължавам си аз със:
„сега се взирам с ужас в тъмнината
и сенките на злото в мен се гонят,
полъхва вятър сив във празнотата
и скършени надежди пак се ронят.”
Решен на всичко член на ловна дружинка стреля по мене. Не можах да избегна втория изстрел. Но бях решен на всичко /ех….тези Жулиети…./.
„Разкъсват ме ридаещи пространства,
безверие ме дращи с нокти злобни,
угасват бавно мойте бели тайнства,
процежда се със плач тъга задгробна,
и се оглеждам плахо, безнадеждно,
звезди се раждат, ала не изгряват,”
От към блока чух дрънкане на хладни оръжия, приглушено пеене на „Край Босфора шум се вдига” и делови предложения Жулиетата да бъде издирена, и изгорена на клада пред входа. Друг извика, „да му я дадем, бе! Белким млъкне!”. Какво каза Жулиетата не чух.
Аз съм храбър и настойчив.Реших да довърша делото.
„уплашена, ме пита мойта нежност:
- А  ако има само Ад?! Тогава?...”
Тази строфа довърши съседите на Жулиетата. Една част паднаха на колене и поискаха милост, но другите…. Вдигнаха се на контраатака от съветски тип. Бърза, яростна и с пълно себераздаване. Да, ама аз нямах повече рими за отбрана. Опитах с:
„а нощта ми бе роб,
и макар остарявайки,
знаех, нямаше гроб,
през пияни светкавици
проехтяваше стих,
мачках всички пиявици,
романтичен и тих...”
Но ужасния рев на атакуващите ме накара да се оттегля бързо, организирано и да възприема тактиката на боец от спецчастите /сливане с околната среда/. Измъкнах се някак си.
Сега, когато лекувам леките и средните си телесни повреди, когато лекувам психиката си от претърпените свалячески поражения, стигнах до едно базисно заключение. Не разбират от гениална поезия, тиквите му с тикви!
А Полигор ще съдя! Нека разбере, че с неговата гениална поетичност не е за нашия век и да не подвежда такива като мен. Да рискуват така.

Приеми моите съболезнования, тя поезията не е за всеки :))))
я опитай с прозата или нарисувай нещо, може пък и да й попееш на твоята Жулиета.

' ... От къщи се изнесоха всички хлебарки и дребни гризачи...' :D
Смени професията, може да помогнеш на доста домакинства в борбата им с гореспоменaтите.. :D

Хе-хе... ще си ги препиша и аз, може да имам повече късмет от теб, Камосутров!
Библията ни учи да обичаме ближния, Камасутра ни показва как, а Полигор е зациклил пред клавиатурата на ръчна! Като го осъдиш, в затвора ще я кара на задна! :-)))))))))
Чу

То и с рисуването е такова.

Дъл ще има Жулиета да ме приеме за тест на методиката?

за всеки случай. :-))))))))))))))

В таю кризъ все шъ има некоя жигулета за изчукване и доизчукване на калниците :D

Те на това му се вика, от опит глава - боли!
Другият път, мноу внимателно подбирай Жулиетите, щото май не разбират от поезия!

А то и мацките си разгонил, пусто, цъ, цъ!
:)))))))))))))
Плюй в пазва, че не си навредил на долуподписания, защото тогава и да осъдиш Полигор, файда няма.
Валя

Не оставай без пост за мен.
А че тоя ми стих е великолепен, говорят два факта - има медалче тук, значи модераторите са го оценили, както и всичките ми, щото те разбират от поезия, а не са като теб облизвачи на Чу,и е в Ателието на " Буквите" - сайт, екологично чист, понеже не желае Чудовището, барона, трън и Йотова.
Там е за поети, а не за чудерасти.

с които си гласуваш и се коментираш съм, а Ателието в Буквите е повече от лошо съшита толенартност.

не се изказва под постовете ми, които са без модерация, ами в блоговете на йотова и катана.
Ето мнението на сайта " Буквите" за убийците на поезия, осмърдяли и тук сайта.


11-01-2011 Богданов Re:(barona40)Г-н Терзийски


Познавам г-н Станков от началото на 90-те години, когато все още вдигах нивото на културата във Варна.

Познавам и родителите му, познавам и възходите и паденията на "чудовището на българската литература", зная и доста други факти.

Това обаче в случая няма значение. Г-н Станков, слава Богу, не е демонстрирал таланта си в нашия сайт.

Ще ви помоля да не го правите и Вие - първоначално до 1 февруари.
Нито като произведения, нито като отзиви.

Ценя поезия ви, но духът на еснафщина и скандали, които вкарахте в сайта ми идват в повече.

Ще преживеем известно време без поезията ви (от тоя тип имаме доста в сайта) и искрено се надяваме през това време да отче всичката мръсна вода, която донесохте със себе си.

Ако не, ще се наложи да почистим.



П.С. Напълно наясно съм до какво оттегляне на човешки и творчески потенциал от сайта ще доведе това ми решение. Но през годините сме виждали тук достатъчно автори с високо его и сме установили, че толерирането им води само да големи проблеми в бъдеще. Ето, с вас се занимава целия сайт, а и не само вече няколко месеца. Губите ми средно час-два дневно, а денонощието е само 24.

Катана, от поезия не разбираш - затова харесваш Чудовището.

Ателието е сайт, а не сборище за такива като теб, които се лижат безогледно.
От твоите, на барона и на трън стихове в Откровения се носи гнусната смрад на облизванията, обезсмъртени от бекс.
А да ровиш в никовете ми и да търсиш Оная ми работа е типично за теб занятие - гласовете и коментарите не ме интересуват, както съм отбелязвал нееднократно.
Да повторя, че в единствения нормален литературен сайт са ме оценили и са изхвърлили навлеците като теб.
А, и днес съм в Ателието - ами като нищо не значи, що барона се перчеше, че е все там?
Убийци на поезия сте, пак да ти обясня.

но един отделен стих не ми дава мира:

"... от лишеите, моя свят проболи..."

Ужасяващо. Не знаех, че лишеите могат и да пробождат. На останалото - тури му пепел. Вогонщина.

само да те светна - Богданов НЕ познава Валери.

Но се възмути от атмосферата в сайта, която привнесохте.
Глишев, може и да не си чувал, че поезията , ако е добра, е парадоксална, ексцентрична и абсурдна, тя не копира реалността, а създава паралелна реалност, затова ти обяснявам като на катана.
Преобръщането на смисловите значения е присъщо за поезията.
А пък аз съм доволен, че пак имам пост от моя мил и сладък катана.
Колко по-добре е така, отколкото някой от ония, описани ето тук.

Всеки път, когато блога отворя,
на страница първа се мъдрят безчет
стихове жалки на отровени хора
и лизачите, седнали на първия ред.

Ближат, хвалебстват и задници бършат,
а поетите местни се гърчат от кеф
и псуват, обиждат, китките кършат,
щом някой труда им накаже с "Кенеф!".

Близалки раздават - от сладки по-сладки,
а първият ред се избиват за тях.
"Велико!", "Божествено!" - крякат кат’ гарги
и своите идоли правят за смях.

А надутото Его на наш’те поети-сатрапи
се спуква със гръм - кат’ балон,
и от вътре смърди на стари чорапи,
а мухата нищожна става на слон.

Дерзайте, близачи! Накъде сме без вас?
Ние, циниците жалки, сме вече малцина
и, макар че рядко се чува нашият глас,
срещу тоз глас вий ревете стотина.

Нямате срам, идиоти проклети!
Как не ви дойде на ум, че ставате жалки?
Аз ще ви кажа - на всички поети,
пишете много, щот’ сте ей толкова малки!

Ама то... жигулки, бол. Ама устойчиви Жулиети хич няма.

А съм толкова музикален... Пея като бетонобъркачка с фаренгит.

Стреляха, замерваха ме със саксии и фикуси.

Свалноеротични?

За това си подбрах репертоар по негови стихове.

Ама те са гениални и сърцещипателни.Не, не ти вярвам.

С това не мога да си сваля и депутатка....

Първо, поезията ми е многопосочна, разнообразна, необичайна и нестандартна.
Който разбира от поезия, осъзнава, че е така - 500-те ми стиха са най-различни и многолики.Аз съм истински поет и знам, че е така. Ти не си поет и не разбираш нищо. Но ползата от теб е голяма - популяризираш ме.
Второ, в блоговете ми няма противни облизвания като в доста други - не защото не мога да си доведа 3-4 фенки от скайпа и да си чатим, а защото мразя това и блогът ми е за чиста поезия, без онова, което е в блоговете на едни текезесари.
И трето, винаги отстоявам позициите си с аргументи. Посочвам защо няколко автори пишат бездарно, а когато критикуват мен, се обосновавам и споря с критиците си. Не трия коментари и не мълча като насран.
Тъй че аз съм поет, и то добър.
А ти си облизвач на слаби поети.

Иначе... как ще свалям мацки поетично?

Истина е, че в блоговте ти няма облизване на други поети. Но пък се самооблизваш с прекален възторг. Ако ще водиш скайп Жулиети /от твоите/, значе са калени и аз бих искал да се запозная с тях.

как ще ИЗПРЕДЕ РИЗА (това и в Буквите виси) и що във всеки негов стих или дните го погалват, или той погалва звездите, абе едно галене падааааааааааааа, мани-мани :))))))))))))))

го направихме на пух и прах в Откровения, като гледам - прави ярко впечатление.
И аз искам да ми се обясни.

"от облаците си изпредох риза,"

Ама нещо пропускате масажирането....Ммммммм!

Мацките не се ли досещат, че след галенето следват и други действия? Уфффф, ще подсетя Полигор да напише някоя рима и за другите действия.

нишка се ПРЕДЕ, другото се ТЪЧЕ :))))))))))), пък после може и ризка да си скроиш :)))))))))))))))))

Прескачаш няколко технологични стъпки и си предеш риза. Пък и в поезията стават такива работи. Крадат се песни от небесата, Предат се ризи от облаци.... Това е то лирика. Ама не мога да разбера, защо налитат на бой, като започна да декламирам.

Бах го у технолога!
Иди виж на tiberius3.
:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

Кой профил не е на Полигор.