По една от пътеките на Блогарска кория бавно пъплеше синьо Рено Клио, модел 1979 г. Кушлето Рустам го буташе и си подсвиркваше. Горска костенурка даде ляв мигач и започна изпреварване.
-          К`во си се заизпреварвала, ма!!!!  - разпеняви се Рустам.
Костенурката го изгледа презрително и ускори ход.
-          Ще те скъсам на светофара! Само да те догоня! Дееейба и костенурката….
На светофара Рустам си пое дъх, застана до костенурката, погледна светофара и си плю на ръцете. Костенурката запали цигара.
Светофарът светна зелено, костенурката отпраши напред, Рустам потегли.
Тамън достигна средата на кръстовището и върху Рустам се стовари адът във вид на заблеяния Полигор. Полигорът не беше на себе си. Псуваше в неравноделен 7/8 такт Чудовището и  валкирията yotovava.
-          Къде гледаш бе, кретен кьорав! – обади се изплашеният Рустам изпод един храст.
-          Брато, извинявай, ама Чудовището и Йотовава са виновни!
Рустамът се огледа, нямаше ги. После погледна Полигор със съмнение, но си остана под храста. За всеки случай.
-          Катана да е наоколо? - попита Рустам  
-          Катана…. Не си довърши изречението Полигор, задавен от бяс. Пое си дъх и се огледа.
-          Къде си бе, Рустаме?
-          Под храста съм бе, кьорчо!
-          И какво правиш там?
-          Стоя си, както виждаш… Може да ми налети още някой и така… за всеки случай…
Полигор приседна до Рустам и му дръпна една рецитация.
-          Хареса ли ти, Рустаме?
-          Велик си Полигоре! Направо засрами Пишкин и Лирмонтов ..
-          Пушкин и Лермонтов – поправи го Полигор – ама и те ми дишат праха..
Рустам потръпна, като чу думата прах и се сети за наглата костенурка бързак.
-          Как си Рустаме? Какви ги вършиш?
-          Имам идея! Ще правя филм..
-          Нима? Озадачи се Полигор. Какъв?
-          Не знам още какъв, нещо като Шпендел драма, ама ще е насочен срещу Чудовището, Катана и Йотовава. Сега съм тръгнал да търся спонсори.
-          Каква драма? – не разбра Полигор.
-          Шпендел, шпендел. Думата си е моя.
-          Какво означава?
-          Събирателно понятие е. Много събирателно понятие. Шпендели са всички, които мразя, не разбирам или просто така… И оная костенурка е шпендел.
-          Трудна работа, Рустаме…. Никакви ги няма, спонсорите…
-          Знам, знам… за сега съм намерил само за една химикалка и лист хартия. Колкото да напиша резюме на сценария….
Полигор вдигна очи от монитора и погледна Рустам.
-          Рустаме, ти какво си закусвал?
-          Що питаш?
-          Не си се измил. Имаш мляко около устата.
-          Не е мляко, не е мляко – въздъхна Рустам и си извади носната кърпа. – Не е лесно да търсиш спонсори.
-          Знам Рустаме, знам…. Въздъхна Полигор